Тютюнът е растение, познато още през 14-15 век в Северна Америка. Той се е използвал като лечебно растение, а листата – за пушене. В началото на 16-и век Христофор Колумб донася първите листа и семена от тютюн и в Европа, от където започва и неговото разпространение.
Тютюнът представлява едногодишно растение, достигащо височина от 50 см до 2 м, в зависимост от сорта. Името на растението идва от името на остров Тобаго (на англ. Tobacco – тютюн), от където е бил основният внос на тютюн в Европа.
Днес в световен мащаб, всяка година се засаждат около 50 млн. декара тютютн, като основните насаждения са в Азия. В България тютюн се отглежда от началото на 18-и век.
Използваема част. Събират се листата на растението, които израстват и се прибират поетапно в периода между юни и септември. По-късните листа са с добро качество и са по-богати на катрани. Сушат се на слънце и се преработват в подходяща форма за употреба – за пушене, смъркане или дъвчене. Листата се берат преди изгрев слънце имат силен, наркотичен аромат, горчив вкус и предизвикват гадене.
От стъблата се получава фина хартия. От семената се получават масла, които се използват предимно за технически цели.
Химичен състав. Тютюнът има сложен химичен състав. Най-общо казано химичните съставки са никотин и други алкалоиди (анабазин, норникотин и др), някои видове смоли, етерични масла
Основното приложение на тютюна е за производството на цигари, но той намира приложение и като съставна единица на пестициди и лекарства. Около 16-17 век приложенията на растението били много бройни. Добре изсушените листа се раздробявали много фино и са били използвани за смъркане през носа при настинки, хреми, главоболие и проблеми с очите.
В Азиатските страни тютюнът се е използвал за дъвчене. Смесвал се с лайм и орехови ядки, тази смес се е оформяла, така че да бъде подходяща да се задържи в устата. Тютюнът за дъвчене се е използвал при зъбобол, заболявания на венците, болки в гърлото и депресивни състояния.
Основни свойства на растението: свива кръвоносните съдове, повишава кръвното налягане, засилва секрецията на слюнчените и храносмилателните жлези, стимулира перисталтиката на червата, при смъркане предизвиква кихане и обилно отделяне на секрети, в големи дози причинява гадене, повръщане, изпотяване и мускулна слабост, има още и успокоително, спазмолитично и наркотично действие.
