© Анелия Николова
На фона на очертаващото се отлагане на новата обща селскостопанска политика на ЕС след 2020 г. България и още пет държави ще настояват за запазване на така наречената преходна национална помощ за селското стопанство и през 2021 г. Помощта осигурява субсидиране със средства от националния бюджет за различни сектори, като в България се прилага за животновъдство и тютюнопроизводство.
В началото на седмицата по време на заседание на аграрните министри българският министър на земеделието Десислава Танева е внесла декларация с искане в регламентите за т.нар. преходни правила на общата селскостопанска политика, които ще важат през 2021 г., да бъде запазена възможността държавите членки да могат да изплащат преходна национална помощ на нива, не по-ниски от тези през 2020 г. Документът е бил подкрепен от още пет държави - Полша, Румъния, Унгария, Чехия и Кипър, става ясно от съобщение на земеделското министерство.
"Предвид актуалното състояние по преговорите за реформата на общата селскостопанска политика, считаме за напълно обосновано прилагането на преходен период от поне една година преди пристъпване към въвеждането на реформираната политика", е посочила Танева. Сред аргументите, които тя е представила пред другите министри на земеделието, е, че спирането на преходната помощ ще доведе до внезапно и значително намаляване на доходите на засегнатите земеделски стопани. Това пък от своя страна би застрашило осигуряването на работни места и развитието на селските райони, съобщават от агроминистерството.
Подписалите декларацията делегации уточняват още, че средствата по преходната национална помощ се осигуряват от държавите, което няма да повлияе на европейския бюджет, както и че изключването й от регламента би "предрешило дискусията" в рамките на реформата на общата селскостопанска политика за следващия програмен период.
Новата обща селскостопанска политика на ЕС трябва да започне да действа от 2021 г., но изпълнението на този срок на практика вече е невъзможно. Една от причините за това е забавянето в преговорите за т.нар. многогодишна финансова рамка, която представлява бюджета на ЕС за следващите седем години и по която все още няма споразумение. На ниво селскостопанска политика също има сериозни различия измежду всички преговарящи, а заради забавяне в приемането на законодателни промени вече се работи по вариант за отлагането й с една година - до началото на 2022 г. Така преди няколко седмици ЕК публикува проект на регламент, който определя правилата за прилагане на селскостопанската политика през 2021 г., който в момента е на етап обсъждане. Именно в него липсва възможността държавите членки да изплащат от бюджетите си преходна национална помощ, срещу което България е против.
През настоящия програмен период 2015 - 2020 г. България изплаща по тази линия субсидии на тютюнопроизводители и на животновъди, отглеждащи говеда, овце и кози, чийто максимален размер намалява през всяка година. Така през 2020 г. те могат да достигнат максимум 78.7 млн. лв за тютюн и 58.8 млн. лв. за животновъди.
